В последните около 6 месеца се затрих някъде в банкета и оставих много неща да минат покрай мен. Живота по инерция определено не ми понася добре и най-вече ме кара да пропускам неща, които не искам.
Инерцията по надолнището е много лесно и изключително коварно нещо. Разсееш се за секунда и се озоваваш челно в стената с много кофти синини. А за да смениш равно ускорителното движение по надолнището с такова по баира си трябват доста усилия – спирачки, палене на мотора, обратен завой, тръгване и запазване стабилна мощност през цялото време.
Преди седмица стигнах до момента с паленето и мисля, че вече имаме доста хубав звук. Остава ми само едно малко препятствие, което изпуснах по време на инерцията. До края на седмица трябва да съм го прескочил и да съм готов за обратния завой.
Много метафорично стана, но май продължава да ми е забавно така…
Както е казал един много умен човек
Не можем да решим проблем като мислим както когато сме го създали
В този ред на мисли аз ще кажа, че трябва и много добре да знаем как сме мислили когато сме омазали положението, за да знаем кога пак отиваме на миризлива ситуация.
Последно и си лягам…
Надявам се да намеря новите инструменти. Някой от тях съм набелязал, за някой все още сигурно и не подозирам. Единственото сигурно е, че ще опитам да променя нещата. Сами ще откривате какво 
Няма да е интересно да подсказвам.
Never, ever going back! Look Out!!!