Да, не ме взеха(не се класирах) на общежитие и сега трябва да се изнеса. Дано не ме изгонят до четвъртък, че ще стане съвсем интересно. Не съжалявам, че ще напусна стаичката си, но определено ще ми липсва. Ще ми липсва и начина на живот, който бях успял да си изградя тук. Ще гледам да наглася пак нещата така, че да посещавам относително редовно любимия Irish Pub и да се виждам възможно най-често с приятелите.
Малко е странно да се разделиш с такова място. Това са две години спомени, къде добри, къде не чак толкова, но има и прекрасни
…малко по различно е от това да заминеш студент и да оставиш къщата, в която си прекарал цялото си детство. Тук няма начин да се върнеш, не и по начина, по който може да направи това човек в родната си къща. Още всъщност не съм установил как ще се чувствам, защото сега стоя на същото място, от което най-често през последната година съм писал за нещата от живота си.
Пак ще кажа не съжалявам за нищо и се радвам, че ще променя начина си на живот точно в този момент. Харесва ми идеята да се оттърва от мизерията и гадните боболечки(напоследък само мен дето не изнесоха от тук).
Тази седмица ще е много натоварена и се надявам тези събития да повлияят положително на нещата, които имам да случвам.