Преди няколко месеца ходих да гледам постановката Хъшове в народния театър. Отидох без да очаквам каквото и да било. Самата постановка не беше кой знае какво, да определено беше добре поставена, но по-впечатляващо беше друго – контрастите и сливанията, които се получиха между измисленият свят и реалността на 5 метра разстояние.
Приликата между персонажите в пиесата и тези в залата, приликата между мизерията описана в пиесата и тази на залата в народния театър, разликата в морала на персонажите в пиесата и в залата, разликата в ценностите на персонажите в пиесата и на тези в залата бяха покъртителни.
В края на пиесата ти се иска да затръшнеш вратата наречена България, да я заключиш, но да си запазиш ключа за едни по-добри времена, когато да се върнеш и да разтребиш.
Cтранното, че ти се иска да и затръшването и отварянето да направиш с гордото: “Да живее България!“








































































