Тези дни са ми доста ползотворни. Не съм свършил нищо съществено, но пък ми се случват само положителни неща. От петък насам научих летището на изуст – посрещах няколко от гостите на конференция. Интересно е колко положителни хора се оказаха всичките. Интересно ако, хайде да не са всички, но едно 75% от преподавателите бяха като тях. Е как няма да ходиш и да ти готино, че учиш и да ти се иска още повече да учиш. Как да е, почувствах отново тръпката на бягането по задачки, разхождането на хора и организацията на нещата по едно такова събитие.
Вчера беше един доста изморителене ден, но пък за сметка на това целия ден бях усмихнат. Отдавна не ми се бе случвало. По ред причини бях с тази усмивка, дано и по нататък има за какво да се похваля
Днес неделя си беше страхотен ден. Събудиха ме с ръченица – взимаха булка от съседния вход. Хубаво е човек да се събуди с нещо така положително. Свърших и доста лична работа. Поразчистих из вкъщи. Разчистих и rss четеца ми, там се бяха събртали доста неща за праглеждане. Хубаво е, че успях да ги разгледам всичките и да отделя тези, които имам желание да разгледам по-подробно.
Успях да поразчистя и блог-а ми. Надявам се на плануваната дата да съм прикючил с промените.
След обед имаше Формула едно, Страхотно състезание. Много му се израдвах. Отдавна не е било толкова “напечено” на пистата.
А замалко да забравя, днес по Мила Голд маправо изкъртиха с представянето на Дио, което ми напомня че си бях намисли едни неща ама да видим…
Денят завърши във весела компания, потичахме за здраве, след което излязохме да хапнем по салатка. Пихме нещо много готино – бяло винце със спрайт, лед и лимон. Страхотно свежо питие, препоръчвам ви го.
Толкова от мен за днес, дано и другата седмица е така хубава. Еххх, ама вярно е приятно човек да има за какво да с усмихва.
Хайде лека и … полека