През цялата кампания и за двата вота си мълчах. Сега обаче имам нужда да кажа някой неща. Искам да ги кажа на хората, които забравят бързо и не мислят, че отделените 20 мунути за гласуване в неделя ще имат ефект върху техния живот. Имам нужда да го кажа, защото започнах много да се притеснявам за бъдещото си пребиваване на територията на България.
Какво позабравихме или оставихме да мине покрай нас и понякога без нас?!?!?!
- През зимните месеци на тази година се организираха протести с цел поправянето на безспорни проблеми. Сегашните боклуци в парламента направиха така, че да се омаловажи искането на всички студенти и здраво мислещи хора в тази държава за нормален и сигурен живот. До колкото помня аз ни биха и смачкваха с палки. Принизиха ни до обикновени хулигани. Оказа се, че почти няма какво да се променя! Да видим, какво ще стане с делото срещу убийците на Стоян Балтов. То започва днес.
- Разпитваха блогър за това, че е написал нещо?!?! Това го позабравихме. Няма нужда да се обяснявам, всички знаете за какво говоря.
- Разваляха се седянки, защото учителите искаха да им се признае труда и най-вече социалния статус. Хората не искаха толкова пари, колкото инструмент, с който да се пазят от летящите солети като влизат в час.
- За изборите, излизат хора от ареста, защото били кандидат депутати? Какъв по дяволите е тоя имунитет????
- Платихме скъпо парно, но за сметка на това ни беше студено, защото нямало достатъчно газ.
- Платиха тока на доста ромски махали точно за изборите! На мен защо не ми го платиха????
- “Чистиха” двойно, за да приберат пари!!! Аз видях как 15 минутки след като наетата фирма си свърши работата и изпразни един контейнер с боклук, дойде “Кризисния щаб” и много качествено почисти същия контейнер, в който вероятно имаше 3 салфетки от минувачи!
- Още не мога да се прибера в Сливен за 2 и половина часа, защото няма магистрала дотам!!! Едни много милиони изчезнаха и пак няма магистрала! Магистрала Тракия сигурно струва повече от един влак стрела София – Бургас.
- Застроиха всичко каквото имаше! и сега какво мен ме е гнус да отида до морето. Не поправям се не ме гнус, а ме е страх какво ще намеря там. Не съм ходил 3 години до там и определено нямам желание. За планините да не говорим, защото там ще ми трябва червена точка.
- В края на миналата година изхарчиха 2+ милиарда за време, за което нормалните хора не могат да си представят, че е възможно да случи това. И твърдяха, че криза няма и никакъв проблем да се похарчат за глупости, догодина пак щяло да има. А сега? Сега се хвалят че не са намалили заплатите??!?!!?!?
Предполагам има още мнооооооого неща, за които не се сещам в момента. Важното е, че даже да оставим на страна всички тези неща, аз не виждам какво се подобри в живота ни.
Всичко, което искат хората напоследък е да се променят правилата на играта. Да ги променим, защото сега са такива, че според тях, за да “победим” трябва да ги нарушим!
* Тук се опитах да измисля изречение в което казвам Да ги променим, не защото не ни харесват/защото ни пречат/защото ни е трудно, но не можах да измисля и едно положително нещо за правилата в момента.
От известно време насам имам чувството, че сме се върнали 30тина години назад и комунизма е тук. Започнаха да се случват неща, които съм ги чувал само във вицовете и определено имам чувството че живея в такъв.
Аз съм на 23 години. Ако следващото правителство изкара цял мандат, аз ще съм на 27 за следващия избор. Така като гледам сега е последния ми шанс за да си построя нормален живот. Ако до 27 на мен ми се налага да “оцелявам”, а не да строя семейство/живот, след това няма как да стане. Добре има как, но не искам така.
Затова на хората, които се колебаят или им е все едно искам да кажа следното:
Отидете да гласувате, за да няма “А сега слез да видиш какво направи” и в последствие “Последния да изгаси лампата”!!!
Ако успеят да накарат МЕН да напусна, знайте че положението е неспасяемо.
Преди няколко месеца ходих да гледам постановката Хъшове в народния театър. Отидох без да очаквам каквото и да било. Самата постановка не беше кой знае какво, да определено беше добре поставена, но по-впечатляващо беше друго – контрастите и сливанията, които се получиха между измисленият свят и реалността на 5 метра разстояние.
